„Да си писател е призвание, не професия. Писането е лукс и елитарно занимание, което може да храни само единици. Всеки писател трябва да си помисли – дали написаното от мен струва 5 или 10% от трудно изкараните пари на шивачката от онова село, която трябва да откъсне от залъка на децата си?“. Риторичният въпрос зададе авторът Йорданка Маринова, която изрази своето мнение срещу отвореното писмо на 30 български писатели, които поискаха процентни отчисления от заеманите в библиотеки и читалища книги техни произведения. Тя е автор на книгата „Кралицата на краставицата“, която обяви, че ще дари на библиотеки и читалища, като отговор на акцията. В отворено писмо тя обяви, че ще подари книгата на всеки, който няма възможност да си я закупи.
„Никой пишещ, особено на български език, с такава малка аудитория, не може да очаква да изкарва солидни пари от издаване. Трябва да си намери и друга работа, от която да получава солидна заплата, а ако има муза за писане – да пише като странично занимание“, коментира тя. „Писателите, по мое скромно мнение, би трябвало да са сред духовните водачи на изтерзания, изчезващ български народ. Утешители. Будители. Стожери. Раздавачи на надежда. Би трябвало да пишат като обещание, като гаранция, че ще ни има. Във времето на свободната електронна комуникация и неизбежните електронни копия на произведенията – ако пишат, за да си изкарват хляба с хартиените носители на книгите си – нека по-добре сменят заниманието си, моля“, коментира за KAPANA.BG Маринова.
„Имаме писачи на български език, които работят за тираж, за печалба, за да уплътнят с думи псевдокултурата, която с времето става основна. Водещите писатели би трябвало да осъзнаят и признаят, че сериозната литература бива изтласкана като мръсна пяна в покрайнините на информационния поток. Отчисленията от библиотеките и читалищата няма да помогнат с нищо за обратимостта на този процес“, смята още тя.
„Омерзена и унизена се чувствам и като читател, и като българка, и като творец от стотинкаджийството, което прозира във всеки ред на искането към библиотеките и читалищата – онези малки въгленчета, останали по чудо да тлетят от онуй, за което дядо Вазов ни закле да не гасне…
В Дебелата книга пише, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери и аз не осъждам никого – всеки има право на лична преценка за нещата.
Пълния текст четете в КАПАНА.БГ
